Кой е той ?
Пияница , безбожник , покварен сътрапезник , ненаситен пияч , безпътен син -
прахосал всичко що баща му е оставил ?......
Или както го наричат : Имам на Хоросан ; най-ученият мъж на века ; доказателство
на истината ; познавач на гръцките науки ; цар на философите на Изтока и Запада.....
Истинското му име е Хияс Ад-Дин Абул-Фатх Омар Ибн-Ибрахим . < Хаям > е
псевдоним от думата (шатра , палатка) , занаят с който се занимавали
неговите родители и предци . От запазения хороскоп на Хаям се вижда , че поета е роден на 18 май 1084г. , а е умрял на 4 декември 1131 г. в родния си град Нишапур . Като син на своето време Омар Хаям , утвърждава живота в реалните му форми , възпява човешките радости , мига на щастието ; скърби за лошо устроения човешки живот ; измъчва го преходността , но това е мъката на човк , който притежава вълшебната чаша на Джамшид -- огледало на човешкия дух и разум .
Грънчарницата или черепът на шаха , възлюбената или розата , чашата с вино или самоиринията -- всички те са голми поетически символи , достъпни само за сърцето на гения .
Виното като поетическо съзерцамие , като метафора на възторга , породен от любовта , играе голяма роля в персйската поезия и преди всичко в поезията на
Омар Хаям . Непосветеният в това би се запитал : не се ли говори твърде много и често за виното , за глинените чаши ? .
"Без вино и любов не мога....да преживея нито ден ,
да знаеш колко ми е трудно , ако не съм опиянен !
Но близък е денят , когато аз няма да намеря сили
да вдигна чашата червена , сърдечно сложена пред мен ."
Корените на този поетически похват са дълбоки . Виното идва от старата шумерска поезия , преминава през староеврейските религиозни празници , през песните на Соломон , присъствува в евангелието на св.Павел . Явно е че виното като метафора влиза в персийската поезия от други източници . Всъщност .
Повече за средновековните източни поети , в продължението .........