Спомням си как един ден седях умислена на кухненската маса, татко ме погледна със смръщени вежди и естествено попита какво има... Не си спомням нито защо бях умнислена, нито какво му отговорих... Спомням си само думите му: "Каквото и да става...винаги алушай сърцето си...То никога няма да те излъже! "
СЪРЦЕТО И ДВОРЕЦЪТ!
Двама млади мъже предложили на две млади жени да им станат спътници в живота.
Единият от тях казал:
- Мога да ви предложа само моето сърце, в което може да намерите много любов, ако се съгласите да споделите моя труден начин на живот.
Вторият предложил:
- Мога да предоставя на моята половинка в живота огромен дворец в, който да живее, където да споделяме радостите си в охолство.
Едно от момичетата бързо отвърнало:
- Сърцето, което предлагаш ти бедни човече е твърде тясно за мен, аз искам простор и светлина, аз искам да се чувствам щастлива, да не се налага да се страхувам за хляба си. Аз избирам двореца и се надявам, че там няма да ми е тясно и скучно. Там ще има всичко от което се нуждая, следователно ще преливам от щастие.
Младият мъж, който предложил двореца, хванал девойката за ръка и казал:
- Твоята красота е достойна за великолепието на моя дворец. Ти заслужаваш да живееш с мен в охолство и богатство.
И така той завел любимата си в своя дворец.
Втората девойка протегнала нежно ръката си, към този, който и предлагал единствено своето любящо сърце и тихо промълвила:
- Няма в света по-топло и уютно място от човешкото сърце. Никой, дори огромният дворец не може да се сравни с размерите на това свято и непокътнато убежище.
И девойката тръгнала по криволичеща пътека, водеща към гората с този, който беше избрала за свой верен спътник в живота. Нелека била тяхната съдба. Много несгоди и изпитания срещнали по своя път, но в сърцата им винаги царяло спокойствието и обичта. На нея никога не и станало тясно в малкото сърце на любимия, защото то било изпълнено с безрезервна, нестихваща и дълбока любов, предназначена единствено и само за нея. Чувствали се щастливи заедно в скромния си живот. Изпитали красотата на всепоглъщащата любов, тази която кара сърцата да се слеят в едно цяло и да не се разделят никога, поради материални блага.
Красавицата избрала разкошния дворец, не дълго изпитвала удовлетворение от предоставените и блага и богатства. Скоро тя разбрала, че колкото и огромен да е дворецът, той има граници. Дворецът се превърнал за нея в прекрасна златна клетка, в която вече и било трудно дори да диша. Гледала през прозорците и се задушавала от мъка и скръб. Извън нейния богат свят съществуваше нещо прекрасно, което тя никога не почувства – ЛЮБОВ. Великолепието на двореца не можело да заличи тъгата от скърбящото и сърце и да изтрие сълзите от разплаканите и очи. Тя осъзнала, че никога няма да бъде щастлива. Черен воал обгърнал безмилостно сърцето и, докато накрая то спряло да бие. Красавицата загинала в своята златна клетка, която сама бе избрала за себе си.
Хората забравят най-важното, че преди да направят своя избор, трябва да се вслушат в сърцето си, а не в строгия разум, който диктува правила и прави разчети. Хората забравят, че щастието не се нуждае от изобилие и охолство, а от едно топло, биещо за теб сърце – и в това е смисълът на човешкия живот.
Любовни Притчи!
... "Каквото и да става...винаги слушай сърцето си...
То никога няма да те излъже! "...
Щастието наистина се нуждае само от едно топло,
биещо за теб сърце – и в това е смисълът на човешкия живот.
Прекрасен постинг ... Поздравления !
"Няма в света по-топло и уютно място от човешкото сърце." Няма по-правилен път от този, който ни сочи сърцето.....
Поздрави!
Отбих се с удоволствие тук!
Хубав празничен следобед!
