Обещаваме нещо,дори се кълнем : Сега само да мога веднъж се откопчи а после във понеделник ще съм толкова друг. Когато сме свити на тясно се мъчим да спомним молитва дори...а после ? Ех после , нали ме отмина сега . Може би...

                          Може би...

Това е то...най после съм богат:
спринцовки, визитации , халат
И хинидин на прах...и ундевит.
и дявол знай какъв отчаян вид.

Наистина най-после съм богат.
И си подхвърлям: Успокой се брат-
тук всичко е пресметнато така,
че даже имаш морга под ръка...

Да хуморът е черен-то се знай
и уж се гавря с болестта комай,
а ясно осъзнавам пак и пак,
че тази болест всъщност ми е хак
за толкова амбиции и стрес -
така модерни между впрочем днес !

Сега какво ? Спринцовки и халат
сега се дръж за хинидина брат.
Но и за чудото все пак се дръж _
Да се измъкнеме оттук веднъж,
а после - не, това не са хвалби
ще поумнеем вече...
                             Може   би !

................................


/ Петър Василев/

Поздрави от Родопите, приятелю!

хм... хинидин...
Кофти цена е инфаркта...:(
.......
Ето нещо.... утехата ми е, че поне не богатството е причината... за пари такава цена не плащам, но разбирам тези, които я плащат или поне се опитвам и им съчувствам :(
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/Napuk-na-vsichko-v-men-zaslonih-obichta-si/112020.html
от този период имам и още едно публикувано ...
...........
А поумняването.... може би :)