Поглеждайки назад в живота си разбирам,колко съм богат и щастлив. Има хубаво има и лошо...има баланс ,има всемирен закон. Арабите имат клетва "Дано даде Аллах дълго да живееш " / Те смятат , че в един живот, човек вижда повече лошо отколкото хубаво. Петър Василев е изразил най-добре това в стхотворението си:
Не ме отмина нищо
...И пак пресмятам -
ден по ден ,
година по година -
с какво съм бил възнаграден,
какво не ме отмина.
През детството ,
едва прозрял ,
сирашката си драма ,
не ме отмина скръб и жал...
Пък и това ли само !
Бях юноша ,
но в пек и студ
поел на мъж теглото ,
не ме отмина оня смут
от злобата и злото.
А после ....
после бях готов ,
от обич да загина.
Но и горчивата любов ,
съвсем не ме отмина .
Ала каквото е било - изниза се...
и ето : сега съм проснат на легло
от спазми във сърцето .
И не с кураж се перча , не-
кръвта ми бавно стине...
Защо си мисля , че поне
смъртта ще ме отмине ?
силните ,трудните ,незабравимите моменти , наградите
и несполуките ,любовта и болката - всичко истинско и човешко .
Има мъдрост в Арабската клетва ... но мисля ,че накрая
остава повече от хубавото, поне за мен е така ...
Харесвам това стихотворение ... от сърцето са мислите на поета .
Поздрави и хубав ден !
Псалми 90:9-15
9. Понеже свършваме годините си като въздишка.
10. Дните на живота ни са естествено седемдесет години
или даже, където има сила, осемдесет години;
но и най-добрите от тях са труд и скръб,
защото бързо преминават и ние отлитаме.
12. Научи ни така да броим дните си,
че да придобием мъдро сърце.
15. Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал,
и с годините, в които сме виждали зло.
Псалмистът се моли Господ да му даде радост съразмерно с дните, в които е бил наскърбен....
Поздрави!
Хубав постинг, поздравления!