Постинг
25.08.2011 03:30 -
Ябълковото дърво
Не ...не вариант на "Юнакът и златната ябълка"...Не ...Тримата глупаци и умната ламя .Това е , просто една история за момчето и ябълковото дърво.
Момчето и ябълковото дърво
Имало преди много години голямо ябълково
дърво.Едно малко момче обичало да си играе на него всеки ден.Катерело се до върха му,ядяло ябълките му,почивало си под сянката му.То обичало дървото
и дървото обичало момчето да идва при него.
Минали години , момчето пораснало и вече не идвало толкова често.
Един ден момчето отишло при дървото, но изглеждало тъжно.
- Ела да си поиграеш с мен - казало дървото.
- Аз вече не съм дете и не си играя с дървета - отговорило момчето. - Искам играчки а за тях ми трябват пари.
- Съжалявам, но не мога да ти дам пари. Ако искаш,
можеш да откъснеш ябълките ми и да ги продадеш.
Така ще имаш пари.
Момчето се оживило.Награбило всички ябълки от
дървото и било щастливо. А после дълго време не се върнало.Така дървото останало тъжно и самотно.
Един ден момчето , което вече било пораснало , дошло отново. Дървото се зарадвало от сърце.
- Ела да си играем .
-Нямам време. Трябв да изхранвам семейството си. Имаме нужда от къща . Можеш ли да ми помогнеш ?
- Съжалявам , но аз нямам къща. Но би могъл да отсечеш клоните ми и да ги използваш , за си направиш свой дом.
Мъжът отсякъл всички клони на дървото и си тръгнал щастлив.После пак дълго време не се появил . Дървото си стояло самотно и тъжно.
Мъжът се върнал през един горещ летен ден.
Дървото било изключително щастливо да го види.
- Ела да си играем !
- Остарявам.Искам лодка , за да си почина . Можеш ли да ми помогнеш?
Използвай ствола ми , за да си направиш лодка.
С нея ще пътуваш надалеч и ще бъдеш щастлив.
И така , мъжът отсякъл дървото , за да си направи лодка. Отплавал с нея и дълго не се появил.
Дошъл едва след много години.
- Прости ми , момчето ми . Вече нямам нищо за теб. Ябълките ми свършиха...
- Няма проблем , аз и без това нямам зъби да ги ям.
- Нямам и стъбло , по което да се катериш.
- Твърде стар съм за това.
- Настина нищо не мога да ти дам.Само един пън
ми остана - казало дървото със сълзи на очи.
- Нищо не ми трябва . Искам само място , където да си почина. Уморих се след толкова години.
- Добре ! Един стар дървен пън е чудесно място за почивка.
Мъжът седнал , а дървото се усмихнало щастливо през сълзи.
Това всъщност е историята на всеки от нас.Дървото са нашите родители.Когато сме малки , ние обичаме да си играем с мама и татко.После порастваме и ги напускаме. Идваме при тях само когато нещо ни е нужно или когато сме в беда. Но каквото и да става , родителите ни ще бъдат наша опора и ще направят всичко , за да бъдем щастливи.
Може би мислите , че момчето е било жестоко с дървото , но всички ние се отнасяме с родителите си
по този начин. Когато моите родители ме питаха защо не пиша ...защо не се обаждам...Моят отговор
беше: "Щом мълча, значи всичко е наред а ако нещо лошо се случи ... все някой ще ви се обади"
Родителите си приемаме за даденост. Оценяаме всичко , което правят за нас , едва когато е вече твърде късно.
/ Скритият дар - за истински ценното в живота /
Момчето и ябълковото дърво
Имало преди много години голямо ябълково
дърво.Едно малко момче обичало да си играе на него всеки ден.Катерело се до върха му,ядяло ябълките му,почивало си под сянката му.То обичало дървото
и дървото обичало момчето да идва при него.
Минали години , момчето пораснало и вече не идвало толкова често.
Един ден момчето отишло при дървото, но изглеждало тъжно.
- Ела да си поиграеш с мен - казало дървото.
- Аз вече не съм дете и не си играя с дървета - отговорило момчето. - Искам играчки а за тях ми трябват пари.
- Съжалявам, но не мога да ти дам пари. Ако искаш,
можеш да откъснеш ябълките ми и да ги продадеш.
Така ще имаш пари.
Момчето се оживило.Награбило всички ябълки от
дървото и било щастливо. А после дълго време не се върнало.Така дървото останало тъжно и самотно.
Един ден момчето , което вече било пораснало , дошло отново. Дървото се зарадвало от сърце.
- Ела да си играем .
-Нямам време. Трябв да изхранвам семейството си. Имаме нужда от къща . Можеш ли да ми помогнеш ?
- Съжалявам , но аз нямам къща. Но би могъл да отсечеш клоните ми и да ги използваш , за си направиш свой дом.
Мъжът отсякъл всички клони на дървото и си тръгнал щастлив.После пак дълго време не се появил . Дървото си стояло самотно и тъжно.
Мъжът се върнал през един горещ летен ден.
Дървото било изключително щастливо да го види.
- Ела да си играем !
- Остарявам.Искам лодка , за да си почина . Можеш ли да ми помогнеш?
Използвай ствола ми , за да си направиш лодка.
С нея ще пътуваш надалеч и ще бъдеш щастлив.
И така , мъжът отсякъл дървото , за да си направи лодка. Отплавал с нея и дълго не се появил.
Дошъл едва след много години.
- Прости ми , момчето ми . Вече нямам нищо за теб. Ябълките ми свършиха...
- Няма проблем , аз и без това нямам зъби да ги ям.
- Нямам и стъбло , по което да се катериш.
- Твърде стар съм за това.
- Настина нищо не мога да ти дам.Само един пън
ми остана - казало дървото със сълзи на очи.
- Нищо не ми трябва . Искам само място , където да си почина. Уморих се след толкова години.
- Добре ! Един стар дървен пън е чудесно място за почивка.
Мъжът седнал , а дървото се усмихнало щастливо през сълзи.
Това всъщност е историята на всеки от нас.Дървото са нашите родители.Когато сме малки , ние обичаме да си играем с мама и татко.После порастваме и ги напускаме. Идваме при тях само когато нещо ни е нужно или когато сме в беда. Но каквото и да става , родителите ни ще бъдат наша опора и ще направят всичко , за да бъдем щастливи.
Може би мислите , че момчето е било жестоко с дървото , но всички ние се отнасяме с родителите си
по този начин. Когато моите родители ме питаха защо не пиша ...защо не се обаждам...Моят отговор
беше: "Щом мълча, значи всичко е наред а ако нещо лошо се случи ... все някой ще ви се обади"
Родителите си приемаме за даденост. Оценяаме всичко , което правят за нас , едва когато е вече твърде късно.
/ Скритият дар - за истински ценното в живота /
Поздрави! И хубав ден!
цитирайНе съм я чела ...истина е така приемаме родителите си ,
така навярно ни приемат и децата ни ...
Докато четях написаното ,си спомних " Песен за майката " на Марко Ганчев .
Ще си позволя да споделя част от тази песен -
...От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира тя,че го е създала
за близост не, а за раздяла.
И вече не до рожба близка
да бъде близо мама иска.
Обратното желае само:
синът да не извика “мамо”.
Да не извика “мамо, мамо”
синът в нещастие голямо.
И щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма
И че светът добре го среща,
затуй за мама се не сеща.
И мама в стаята тогава
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда
сама към своята надежда...
Много хубав постинг , поздравления !
цитирайтака навярно ни приемат и децата ни ...
Докато четях написаното ,си спомних " Песен за майката " на Марко Ганчев .
Ще си позволя да споделя част от тази песен -
...От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира тя,че го е създала
за близост не, а за раздяла.
И вече не до рожба близка
да бъде близо мама иска.
Обратното желае само:
синът да не извика “мамо”.
Да не извика “мамо, мамо”
синът в нещастие голямо.
И щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма
И че светът добре го среща,
затуй за мама се не сеща.
И мама в стаята тогава
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда
сама към своята надежда...
Много хубав постинг , поздравления !
Благодаря за мъдростта, приятелю!
цитирайStranno, no i myjyt mi me priema za dadenost.:)
цитирай:))
цитирайС родителите до морето, с приятелите през морето.
Но знаем, че те ни чакат винаги на брега и ни желаят попътен вятър въпреки това!
цитирайНо знаем, че те ни чакат винаги на брега и ни желаят попътен вятър въпреки това!
Хубави дни и за теб.
Благодаря , че се отби.
цитирайБлагодаря , че се отби.
Стихотворението е чудесно ! Поздравления !
цитирайЗнаеш , че държа на мнението ти !
Благодаря , че намина !
Поздрави !
цитирайБлагодаря , че намина !
Поздрави !
Важно е ти как се възприемаш нали ?
Поздрави !
цитирайПоздрави !
Важно е ти как се възприемаш нали ?
Поздрави !
цитирайПоздрави !
Радва ме посещението ти.
:))
цитирай:))
Наистина...животът е това.
Поздрави !
цитирайПоздрави !
Приемаме за даденост много неща, а като осъзнаем грешките си- вече е късно.
цитирай!!!!!!!!!!!!!!!
Убийствено!....
Отивам да звънна един телефон...
Направо ме помля тук!
цитирайУбийствено!....
Отивам да звънна един телефон...
Направо ме помля тук!
