Веднъж в едно друго време,докато пишех нещо  в бележника си ,
ненадейно върху страницата падна есенен лист . Взех го в ръка и се загледах в него,в багрите на есента.Такава картина можеше да нарисува само ръката на Бог ,можеше да се докосне с думи , до нея само поет като него .

Есенни писма

До днес не ми написа нито ред ,
но есента
на листи
неброими
изпраща ми писма като поет
със твоя почерк
и от твое име,
и с твои стъпки ме намират те,
и с твои пръсти по вратата чукат,
и есента на глас ми ги чете,
като че ли и ти дошла си тука.
И засиява цялата земя .
И мога вече да посрещна зима .

Благословенни есенни писма ,
в които още лятна грейка има....

Стиховете ти са страхотни, разплакват...

Хващат те за гърлото нали,
и пълнят,пълнят ти очите.
Избухналите чувства живи са били,
макар погребани под пепелта на дните.

Е, с Есента си на ,,ти,,... Щом ти пише.

хареса ми...

Eсента само ми пише ,
а зимата идва и настоява за своите права.

Есенна последна топлина....

Много ми харесаха стиховете!Звучат наистина есенно.Поздрав