...............Почти всяко изречение,вписано в уроците за образуването на България, е едно
противоречие.Малкото българи победили огромната Византийска имерия и пак малкото българи помолили своите съюзници , славяните ,да им предоставят за зселване почти половината територия на днешна България.Но ето че всички ние вече много години
 вярваме в приказката за малкото българи на Аспарух и сериозно сме си внушили , че
едва ли не по случайност се казваме българи,тъй като всичкоя което имаме, било дошло от славяните и почти нищо - от древните българи.
                Някой ще каже - неминуемо е било някогашните наши историци да сгрешат,след като преди век за българите на Аспарух е имало малко информация и въпросът за тях е бил едно от големите бели петна в българската история.
Струва ми се, че не е било толкова неминуемо след като във византийските хроники,включително и в тези на Теофан и Никифор, от които е било преписано нача -
лото на българската история, никъде не е казано, че българите на Аспарух са били малобройно племе и същевременно ясно и отчетливо се разказва за преместването 
на славянските племена. "Sapienti sat !" - на мъдрия трябва малко ! - гласи една латинска максима.Но ето ,че в случая малкото е било на лице,а мъдростта не се е про -
явила и вместо нея нашите учебникари са си съчинили версията за малкото българи.
       Най - печалното в тази версия е , че тя е съчинена не във византйската , а в българската научна лаборатория наскоро след освобождението и за нея нашия народ
трябваше да плати висока цена.Защото лесно е да се измисли произволното твърдение
за шепата българи, които се заселили едва ли не на една педя земя в най - източните части на Балканския полуостров.Но трудно е след това да се пресекат чуждите измислици , че в най - западните български земи от Тимок до Вардар и Охрид живеят не българи ,а чисти славяни , след като не някой друг, а самата
българска наука е изпаднала в заблуждението да твърди,че дори в жилите на
населението на Източна България тече само една капка древна българска кръв.
        Заблудата,че Аспарух е довел със себе си една шепа народ,или една орда
кривокраки конници, се превърнала в огромен трянски кон,който бе използван
цял век за разцеплението на нашия народ, затова тя твърде допадна на всич -
ки подмолни сили,които работеха срещу България.А за да действа по - успешно
този троянски кон в някои съседни страни бяха създадени следните стихове:
                                          "От черната и дива кръв на Чингис хана
                                         една- едничка капчица във вас е вляна !
                                         О, бугари , вие кръв татарска !"
                                                                             (Светозар Илич Крвави  цветови)
      Трудно е да се сърдим на тези злъчни пародии , след като в нашите учебници
дори и днес се повтаря нивната басня за малкия брой и бързото претопяване на
Аспаруховите българи в "славянското море".

Писах този стих с омерзение , но такъв не лек е
пътя към истината българска.
Обнадеждаващо е че има хора които я търсят и
знаят че я има макар захвърлена или пък скрита
под пластовете на времето. А аз само се опитвам.

И пак митове и легенди... Никого никъде не е водил Еспор. Бил бягал от хазарите, та отишъл къде? - току по-близо до тях... Дрън-дрън, та пляс!
Еспор присъединява към държавата си българите, останали под Римско/Ромейско след Траян с козите уши (както го знае народът ни). У Теофан и Никифор, на които се позовавате, няма данни за "преместването на славянските племена". Няма преместване, когато родът си остава в земите си. Има писано за някакви Седем склавски рода/племена, които по-рано се наричат как? - Седем готски племена. А какво пише Йордан в "Готика", извинете, "Гетика"? - готи са тези, които в стари времена наричаха гети. И идея не са имали източните ромеи какво точно става в Тракия по това време, камо ли зад Стара планина, та хронистите им затова пишат глупост след глупост (като например, че през V и VI век българите шамарят де кого срещнат в Тракия и Илирия, а през VII изведнъж стават "новопоявил се мръсен народ") . Владенията на ромеите по време на Еспор са стигали най-много до Несебър и Одрин, а населението зад тези граници е живеело със статут на федерати, докато се присъедини към България.

Събери ми линкове от твои постове ето така:
http://konstant7.blog.bg/drugi/2009/09/01/za-bylgarite-7.389334
За са те включа в енциклопедията ето тук:
http://enciclopediabg.wordpress.com/
Привет!